усамотило съм

Речник на българския език

1. усамотило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

усамотило съм е производна форма на усамотя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. усамотило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

усамотило съм е производна форма на усамотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).