усамотило е

Речник на българския език

1. усамотило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усамотило е е производна форма на усамотя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усамотило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усамотило е е производна форма на усамотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).