усамотило

Речник на българския език

1. усамотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усамотило е производна форма на усамотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усамотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

усамотило е производна форма на усамотя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).