усамотили

Речник на българския език

1. усамотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

усамотили е производна форма на усамотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. усамотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

усамотили е производна форма на усамотя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).