усамоти

Речник на българския език

1. усамоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

усамоти е производна форма на усамотя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. усамоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

усамоти е производна форма на усамотя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. усамоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

усамоти е производна форма на усамотя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. усамоти — повелително наклонение, ед. ч.

усамоти е производна форма на усамотя се (повелително наклонение, ед. ч.).