усамотеше

Речник на българския език

1. усамотеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

усамотеше е производна форма на усамотя се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. усамотеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

усамотеше е производна форма на усамотя се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).