урочасвахте

Речник на българския език

1. урочасвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

урочасвахте е производна форма на урочасвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. урочасвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

урочасвахте е производна форма на урочасвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).