урочасваха

Речник на българския език

1. урочасваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

урочасваха е производна форма на урочасвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. урочасваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

урочасваха е производна форма на урочасвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).