уронил съм

Речник на българския език

1. уронил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уронил съм е производна форма на уроня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. уронил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уронил съм е производна форма на уроня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).