уронил е

Речник на българския език

1. уронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уронил е е производна форма на уроня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уронил е е производна форма на уроня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).