уронеше

Речник на българския език

1. уронеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

уронеше е производна форма на уроня (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. уронеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

уронеше е производна форма на уроня (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).