уронели

Речник на българския език

1. уронели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уронели е производна форма на уроня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уронели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уронели е производна форма на уроня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).