уронваха

Речник на българския език

1. уронваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уронваха е производна форма на уронвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уронваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

уронваха е производна форма на уронвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).