уронвах

Речник на българския език

1. уронвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

уронвах е производна форма на уронвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. уронвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

уронвах е производна форма на уронвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).