уронвало

Речник на българския език

1. уронвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уронвало е производна форма на уронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уронвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уронвало е производна форма на уронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уронвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

уронвало е производна форма на уронвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. уронвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уронвало е производна форма на уронвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).