уронвали

Речник на българския език

1. уронвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уронвали е производна форма на уронвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уронвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уронвали е производна форма на уронвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. уронвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

уронвали е производна форма на уронвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. уронвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уронвали е производна форма на уронвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).