уронва

Речник на българския език

1. уронва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

уронва е производна форма на уронвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. уронва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

уронва е производна форма на уронвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. уронва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

уронва е производна форма на уронвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).