уредяло

Речник на българския език

1. уредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уредяло е производна форма на уредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уредяло е производна форма на уредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).