уредил съм

Речник на българския език

1. уредил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уредил съм е производна форма на уредя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. уредил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уредил съм е производна форма на уредя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).