уредил си

Речник на българския език

1. уредил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уредил си е производна форма на уредя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уредил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уредил си е производна форма на уредя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).