уредило е

Речник на българския език

1. уредило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уредило е е производна форма на уредя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уредило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уредило е е производна форма на уредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).