уредили

Речник на българския език

1. уредили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

уредили е производна форма на уредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уредили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

уредили е производна форма на уредя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).