уредила

Речник на българския език

1. уредила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уредила е производна форма на уредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уредила — мин. деят. св. прич. ж. р.

уредила е производна форма на уредя (мин. деят. св. прич. ж. р.).