уредил

Речник на българския език

1. уредил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уредил е производна форма на уредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уредил — мин. деят. св. прич. м. р.

уредил е производна форма на уредя (мин. деят. св. прич. м. р.).