уредели

Речник на българския език

1. уредели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уредели е производна форма на уредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уредели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уредели е производна форма на уредя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).