урегулирал си

Речник на българския език

1. урегулирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

урегулирал си е производна форма на урегулирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. урегулирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

урегулирал си е производна форма на урегулирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. урегулирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

урегулирал си е производна форма на урегулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).