урегулирало си

Речник на българския език

1. урегулирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

урегулирало си е производна форма на урегулирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. урегулирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

урегулирало си е производна форма на урегулирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. урегулирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

урегулирало си е производна форма на урегулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).