урегулирало е

Речник на българския език

1. урегулирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

урегулирало е е производна форма на урегулирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. урегулирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

урегулирало е е производна форма на урегулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. урегулирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

урегулирало е е производна форма на урегулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).