урегулирало

Речник на българския език

1. урегулирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

урегулирало е производна форма на урегулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. урегулирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

урегулирало е производна форма на урегулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. урегулирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

урегулирало е производна форма на урегулирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. урегулирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

урегулирало е производна форма на урегулирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).