урегулирала

Речник на българския език

1. урегулирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

урегулирала е производна форма на урегулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. урегулирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

урегулирала е производна форма на урегулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. урегулирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

урегулирала е производна форма на урегулирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. урегулирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

урегулирала е производна форма на урегулирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).