урегулирал

Речник на българския език

1. урегулирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

урегулирал е производна форма на урегулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. урегулирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

урегулирал е производна форма на урегулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. урегулирал — мин. деят. св. прич. м. р.

урегулирал е производна форма на урегулирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. урегулирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

урегулирал е производна форма на урегулирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).