урегулира

Речник на българския език

1. урегулира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

урегулира е производна форма на урегулирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. урегулира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

урегулира е производна форма на урегулирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. урегулира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

урегулира е производна форма на урегулирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).