урбанизирал

Речник на българския език

1. урбанизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

урбанизирал е производна форма на урбанизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. урбанизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

урбанизирал е производна форма на урбанизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. урбанизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

урбанизирал е производна форма на урбанизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. урбанизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

урбанизирал е производна форма на урбанизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).