уравновесило

Речник на българския език

1. уравновесило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уравновесило е производна форма на уравновеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уравновесило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уравновесило е производна форма на уравновеся (мин. деят. св. прич. ср. р.).