уравнило

Речник на българския език

1. уравнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уравнило е производна форма на уравня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уравнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уравнило е производна форма на уравня (мин. деят. св. прич. ср. р.).