упътил си

Речник на българския език

1. упътил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упътил си е производна форма на упътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. упътил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упътил си е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).