упътило съм

Речник на българския език

1. упътило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

упътило съм е производна форма на упътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. упътило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

упътило съм е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).