упътило си

Речник на българския език

1. упътило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

упътило си е производна форма на упътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. упътило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

упътило си е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).