упътило

Речник на българския език

1. упътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упътило е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

упътило е производна форма на упътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).