упътили

Речник на българския език

1. упътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упътили е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

упътили е производна форма на упътя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).