упътила съм

Речник на българския език

1. упътила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

упътила съм е производна форма на упътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. упътила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

упътила съм е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).