упътила си

Речник на българския език

1. упътила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

упътила си е производна форма на упътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. упътила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

упътила си е производна форма на упътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).