упътело

Речник на българския език

1. упътело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упътело е производна форма на упътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упътело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

упътело е производна форма на упътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).