упътела

Речник на българския език

1. упътела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упътела е производна форма на упътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упътела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

упътела е производна форма на упътя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).