упътел

Речник на българския език

1. упътел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упътел е производна форма на упътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упътел — мин. деят. несв. прич. м. р.

упътел е производна форма на упътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).