упълномощаваха

Речник на българския език

1. упълномощаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упълномощаваха е производна форма на упълномощавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упълномощаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

упълномощаваха е производна форма на упълномощавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).