упълномощавах

Речник на българския език

1. упълномощавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

упълномощавах е производна форма на упълномощавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. упълномощавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

упълномощавах е производна форма на упълномощавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).