упълномощавал си

Речник на българския език

1. упълномощавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упълномощавал си е производна форма на упълномощавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. упълномощавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упълномощавал си е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. упълномощавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упълномощавал си е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).