упълномощавало е

Речник на българския език

1. упълномощавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упълномощавало е е производна форма на упълномощавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упълномощавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упълномощавало е е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. упълномощавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упълномощавало е е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).