упълномощавали

Речник на българския език

1. упълномощавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

упълномощавали е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упълномощавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упълномощавали е производна форма на упълномощавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. упълномощавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

упълномощавали е производна форма на упълномощавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. упълномощавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

упълномощавали е производна форма на упълномощавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).